Жената послушала, дошла на Изгрева, а това било 40 дни преди да си замине Учителя от земята. Като влязла при Учителя, тя се хвърлила в нозете Му и плакала дълго време без да каже нито дума. Учителят седял неподвижно и мълчал. Дълго време минало и най-сетне жената повдигнала глава и погледнала Учителя. Той й се усмихнал леко. Жената също се усмихнала за първи път след толкова време и всичката й тъга и тежест изведнъж паднали от нея. Тя почувствувала, че синът й не е загубен безвъзвратно, че той е жив отново. Учителят рекъл: „Е, животът и тук протича по един начин, и горе протича, но по друг начин. В края на краищата животът винаги е един и същ. При всички случаи протича в една и съща посока.